they love travelling
they love travelling
Български | English

El Rastro – пазар за съкровища

El Rastro – пазар за съкровища

15.04.2019

Вече сме си го признали това, че пътуваме без предварителни бележки, само в очакване на емоции. И затова се оказваме в центъра на случки, които могат да вземат малка награда за къс разказ, ако бъдат споделени (но не са винаги за разправяне). Те или ни разсмиват много (като фалита ни в пазара за храна „Сан Мигел“) или ни разплакват. Слава Богу още не сме плакали на път, ако не броим натъжаването на Георги при бординга за обратния полет от Лисабон, в който не оставихме и милиметър място за една 30-грамова джинджа в комплект с шоколадови чашки, големи колкото напръстник. И сега, докато чакаме да узреят вишните, за да се измъчим с докарването на вишновката до португалския вкус, ще ви споделим няколко истории – битови, финансови, приказни също – за двете ни седмици в 6 полета, в две континентални държави с топла душа и едно парче остров в 7 нюанса зелено (по един за всеки ден от седмицата).

Започваме с атмосферата на едно местенце, което има собствен сайт. Не е ресторант, не е клуб, не е хотел. Битпазар е. Място, за което ако бяхме търсили най-близко настаняване, нямаше да успеем да го намерим. За двете ни нощувки в Мадрид избрахме стара галерия на също толкова стара уличка в „стария център“ и на 5 до 20 минути пеш от всяка култова точка на испанската столица. Пристигнахме в събота по обяд, малко след това преживяхме първи финансов колапс на пазара „Сан Мигел“ и почти отчаяни, че ще останем с вкуса на португалски ликьор и ще продължим само на захар и вода до завръщането си в България, си представихме как във вечерта на същия ден ще се нахраним с… фламенко. За огъня в стъпките на двамата танцьори в таблаото на Casa Patas специално и нашироко ще споделим в „Повече Мадрид само за ден и половина“.

Местим се в неделя сутрин. Събудихме се в галерията, която Едуардо беше преустроил в къща с обща гостна и четири спални, всяка на името на популярна европейска дестинация. Нашата беше Брюксел, но тъй като сега повече ни влече Истанбул, така я прочетохме и ние. Истанбул. Излязохме към 9:10 и пред нас нямаше и спомен от улицата, която оставихме навън след като последни заключихме вратата, примрели за сън. Чуваше се невъобразим шум от тълпа в някаква радостна суматоха. По главната, в края на малката ни стара уличка, хора се разминаваха, всичко беше в много цвят. Направихме десетина крачки и тълпата ни увлече, също и звуците на неделен Мадрид. В различните пресечки на Calle Embajadores и Ronda de Toledo, музиканти подготвяха уличната сцена.

Сергии и маси на Plaza de Cascorro и по протежението на Calle de la Ribera de Curtidores бяха отрупани със стотици различни стоки – от употребявани до нови, от ретро до модерни, от евтини до скъпи. Пазарът е за всички, стига да обичате тълпата, шума и очите ви да не се дразнят от хаоса в цвят, лица и светове. Защото на пазар с 4-вековна история светът не е един, и два дори не са.

El Rastro е най-популярният открит пазар в Испания. Оказахме се в сърцето му и в точния му ден, без дори да сме планирали това удобство на време и място. И след като вече сме го обиколили или поне опитахме в 3-часова изследователска разходка, казваме ви… Да сте в Мадрид и да не случите пазара отворен е все едно да сте ходили половин път в испанската столица. Много неща открихме, включително мелничките „Родина“ и онзи прожектор, с който в социалистическото детство можехме без страх да срещнем извънземно.

В превод „el rastro“ означава пътека. Пътека, пропита с кръвта от първата общинска кланица в района, открита през 1497 г. От пазар за месо, през тържище за щавени кожи и кожарски изделия, за свещи и дори само за употребявани вещи, за антики и т.н., любопитното в историята на El Rastro е, че никога не е сменял мястото си. Представете си сега каква институция е този пазар – търговска, туристическа, вероятно в известна степен и културна, след като толкова години в неделя той привлича маса народ – и местни, и туристи. Испанците обичат „да се скриват“ в горещия ранен следобед и да си отдъхват по същото време, но стане ли 9:00 в неделя това никога не е „твърде рано“. Ако не обичате много хора на едно място, можете да направите като нас. Ние се изгубихме в страничните улички и открихме редица антиквариати, някои от тях изнесени направо на уличния тротоар.

И ако утре отново имаме път към Мадрид, няма да е план без неделя. Харесахме много „Еl Rastro“. Всяка стъпка по улиците му събуждаше любопитството. Ние не притежаваме онази крайна страст за шопинг, но имаме страст за перспективи. Перспективи, в които различните хора със своята уникална маниерност създават различни истории. Обичаме мигове, а El Rastro е съкровищница за мигове, вероятно защото събира на едно място толкова много лица и емоции. От мадридския битпазар харесах нещо за себе си, а Жорката дори му намери и разказ. Летен. Не е къс разказ. Моето „el rastro“ съкровище представлява три метра копринен плат в дълга и надиплена рокля в страстно червено и морско синьо. Испанска рокля, за която веднага си помислих, че ще танцува сама преди още да съм я облякла. Това бяха нашите 15 евро за разцвета на търговията.

Полезни уточнения… Работното време на пазара е от 9:00 до 15:00. След три следобед изчезва като дим. Освен в неделя, отваря и в празничен ден. Не закъснявайте, защото сутрин е най-колоритно, пазете си портмонетата и търсете своето в съкровищницата от 1740-та.

  • И аз имам съкровище от El Rastro!
  • Испанка ли ти взе погледа, Жорка?
  • Испанка. В жълт шлифер!

Наслаждавайте се на атмосферата и опознайте Мадрид в неговата глъч. Ако пък търсите еспадрили, магазинчето Calzados Lobo на Plaza de Segovia Nuevо ще ви изкуши с над 40 разцветки. Цената им е от 7 до 9 евро за основния модел. В неделя не работи. Неделя е ден на El Rastro.

Пишете ни на
hi@red-sneakers.com
Следете ни в
Facebook, Instagram, Youtube

 

Copyright © 2019 Red Sneakers.
Creaktive PR & Creative Design