they love travelling
they love travelling

Сао Мигел в осем любими посоки

Сао Мигел в осем любими посоки

12.05.2019

Casa Santa прилича на приказна къща. Със стени от вулканичен камък. Със слънце, вградено в пода на банята. С дървени сини капаци и декоративен шарен петел на входната врата. С градина, в която за всяко растение има табелка, както в ботаническа градина, с пейки и маси в двата ъгъла на двора и с арка от рози. С камина. С фамилна история от 1919 г. и с телефонна централа, почти от същото време. Когато влязохме, точно срещу вратата открихме пет керамични църкви – близки в черно-бялата си шарка и много различни във входа. За четири дни открихме в реален размер всички църкви от декорацията на Casa Santa… в четирите края на острова. И още по-силно усетихме колко специален е домът на Франциско и Тамара. Не е обикновено място за настаняване, а малка история за голям остров. За най-големия на Азорите. Сао Мигел.

Опитваме вкусове. Споделяме истории.

5 eвро. Толкова „струва“ входът към история, която започва преди 114 година в центъра на Понта Делгада – основният град на Сао Мигел. 5 евро е голямото парче шоколадов кейк и чашата капучино, които поделяме с Георги (обичаме да създаваме общи тайни и затова винаги чашата на масата е за двама ни). Или нямаме тайни или обичаме да ги разказваме един на друг.

~~~

Пристигаме в Louvre Mihaelense, в девет сутринта градът още е сънлив. Никой не бърза. Продавачите подреждат рафтове, на пазара ананасовите „пирамиди“ се множат, на тезгяха съседи пият кафе в малки чашки и говорят на език, толкова топъл като пролетна поезия. Поръчваме ананас и докато собственикът на магазина (нещо като хоремаг) почиства и реже плода на парченца, другите ни гледат с нескрито любопитство. Мислят ни за младоженци. Освен това картинка на двойка, в която тя „не се вижда от земята“, а той може да „пипне небето“, сигурно е очарователна отстрани. Както и да е… Ние сме си свикнали. Азорският ананас е много интересен като вкус. „Закръглен“ е и има повече киселинност и свежест.

Служител на почистваща фирма прибира с малка прахосмукачка скрилите се във фугите на паветата боклуци (нищожно и рядко срещано е явлението „хартийка или фас на улицата“ и май никой не се плюнчи в този град). Целият остров е толкова чист, че и домашен робот не му е нужен. Тихо, весело и без грижи върви животът на улицата. В тази азорска сутрин вече знаехме за Лувъра на Понта Делгада и в списъка за деня го сложихме под точка първа. Това означава Louvre Mihaelense… Лувърът на Сао Мигел. Връзката му с френския музей идва от 1905 година, когато в Louvre Mihaelense (днес шоколатерия и магазинче за hand-made изкуство) Дуарте Карозо е правил шапки. Шапки, сред които една не повтаряла друга. Чудни шапки уникати. Всичките се шиели с платове и конци, донесени от Париж. Шапките били толкова изящни, че местните имали отношение към тях като към музейни експонати. Не били по джоба на всеки, но всеки имал възможност да се полюбува на съвършените кройки във въображението на Карозо. Някои от тях се пазят и днес в „Лувъра на Сао Мигел“. През 70-те години на миналия век, със смъртта на шапкаря затваря и шапкарницата. Дълго вратите остават заключени. По-късно шапкарницата се превръща в малък шивашки цех и днес от него са запазени една шевна машина и тезгяхите. Ако отворите чекмеджетата на скриновете под тях, което е позволено и дори се насърчава, ще намерите макари и копчета. Тезгяхът днес е същият от 1905-та.

Шивашкият цех работи няколко кратки години и мястото отново остава тихо зад заключени врати. В паяжините и шкафчетата историята остава цяла. След 15 години предприемач от континентална Португалия идва в Понта Делгада и „осиновява“ историята на фамилия Карозо. И я уважава. Днес Louvre Mihaelense има същото сърце, но то вече тупти за шоколадов кейк. Сладък Лувър. Много вкусен. С три времена – минало, настояще и бъдеще.

~~~

Louvre Mihaelense е едно от седемте места, които ни препоръчва Франциско, за да преживеем Сао Мигел такъв, какъвто той го обича.

§ Другите шест:
Разпускане в горещите извори Poca da Beija във Фурнаж. Входът за тях е 6 евро. Срещу допълнителни 2 евро можем да вземем хавлия, шкаф – за още 1 евро. Купуваме билетите и с печат на ръката вече ни е позволено, в рамките на същия ден, да излизаме и влизаме в комплекса колкото си пожелаем. Не се възползваме от тази мобилност. Час в гореща минерална вода ни е предостатъчно време. Водата е около 39 градуса, съблекалните са с по 6 кабинки за мъже и за жени, има душ. Около изворите е изключително красиво и дори изглежда екзотично. Басейните са „издълбани“ в естествен камък, диво е и ярко зелено. Общо 6 малки термални извора на открито с капацитет всеки да побере не повече от десетина души. Отделните зони са разделени от мостчета и водоскоци. Не го пропускайте, даже го повторете. Съветът, който местните задължително ще дадат, е „термален извор – да, но без да е сит стомахът“.

Веднага след минералния комплекс на Фурнаж сядаме при Тони. Ресторантът му е като местна туристическа забележителност. Само тук и с предварителна резервация за 12:30 или за 14:00 ч. може да се опита традионното за острова cozido. Ястието се приготвя в земята на Tera Nosra Parc. Заравя се и се задушава от топлината на геотермалните извори. Бавно, почти 9-часово, готвене под земята. Много туристи посещават парка, само за да наблюдават момента на изваждане на ястието от земята, което се случва около 12:00 – 12:30 ч. Ние нямаме това любопитство, затова спокойно чакаме при Тони. Козидо представлява бавно печено месо със зеленчуци, покрито със зелеви листа. Свинско, телешко и пилешко. Сред зеленчуците задължително присъства ямс – вид сладък картоф и пак „забележителност“ от разказа за Азори. Цената на порция, която е достатъчно количество за двама, е 14 евро. В ресторанта на Тони опитваме и morchela com ananas – другото ястие, препоръчвано в гастрономическото преживяване на Сао Мигел. Това е специфична наденичка, печена на грил. Каймата в нея е омесена от свинско месо, сварен ориз, лук и босилек. Изпечена е и сервирана върху грилован ананас. Цената на morchela com ananas е 10 евро. После вече я приготвяме сами в къщата на Франциско.

Рибарското селище и фарът при Nordeste, където я има перфектната и близка среща с океана. Там е изграден и паметник в чест на 12 португалски моряци, пропътували 200 морски мили до азорския бряг с китова лодка на весла.

Разходка до чаените плантации Correana и Porto Farmoso. Избираме първата, опитваме зелен и черен чай и точно там откриваме традиционните сладки питки bolos levedos.

До Sete Cidades и трите гледки над градчето… Използваме времето в района и за обяд, като намираме едно непретенциозно, но изключително апетитно местенце, наречено Lagoa Azul. В бистрото се предлага обяд в пакет с включени салати, риба, супи и основни ястия – всичко срещу 9 евро за възрастен и 4 евро за дете. Пакетът позволява да дегустирате от всичко в специално меню и никой не очаква да имате стила на гурме изследовател. Чиниите са много разляти.

Прясна риба в Bar da Caloura… Малък ресторант в залива на едноименното селище Caloura. Тук за първи път хапваме Trigger Fish и си пожелаваме да не е последен. Това е най-вкусната риба, която сме опитвали. Порция от нея и още една с баракуда, печени зеленчуци, избрани салати и сосове от специален бар е с цена 30 евро. Толкова е вечерята ни на Азорите преди да подредим багажа за вкъщи. И точно, когато си мислим, че в късните часове и на финала на азорското ни пътуване няма как да стигнем до Vila Franca за прочутите queijadas, в Bar da Caloura виждаме десерта в две последни пакетчета. Пшенично брашно, яйца, сирене, краве мляко, масло и много пудра захар. Познати съставки, но нищо общо с вкуса на всичко, което сме опитвали досега. Очевидно във Vila Franca пазят някаква тайна в замесването на тестото.

Сао Мигел е един от деветте азорски острова. Автентичен, неотъпкан, усмихнат, слънчев и в дъждовните капки. Туристически и в същото време некомерсиален. Чист, подреден и зелен. Райски. Остават ни още 8 острова за откриване. Някой ден. С техните пътеки, вятърни мелници, брегове и мирадуро, които спират дъха и хранят духа.
А ако един ден вие тръгнете към Сао Мигел, къщата на Франциско и Тамара е на 15 километра от летището на Понта Делгада, също и на равно разстояние с кола от всичко, което ще оцените като забележително. Дори и само в нея да останете (за ден-два), това ще бъде най-красивото и романтично заселване в къща от басалто (черен вулканичен камък). И да ни изпратите картичка!

Пишете ни на:
hi@red-sneakers.com
Следете ни в:
Facebook, Instagram, Youtube

 

Copyright © 2019 Red Sneakers.
Creaktive PR & Creative Design