В Дубай сме

21.06.2019

Шегувахме се и се смяхме много на шегата, в която пътеписът ни до Дубай разказва как Жорката с нокти и зъби е драскал по стената, разделила двете ни стаи. Това беше история от деня преди да тръгнем, когато прочетохме, че двойка без брак не може да спи в една стая. Стига… И докато аз се ужасявах от очакваните високи температури и сухо време, Георги упорито мислеше стратегия за домогване до моите покои. Ако бяхме в сюжет на филм, само заради едната фабула, сценаристите щяха да ни оженят надве-натри. И сега да ви кажем… Това, че ще спите разделени, защото не сте се врекли във вечно приятелство, вярност и страст няма да ви раздели чаршафа. Нищо, че така пише в нета. В Интернет пише много за Дубай. Проверихме какво от „много“ е малко вярно.

Когато споменахме, че отиваме в ОАЕ, някои от нашите приятели реагираха така… „Вие пък какво ще правите там. Точно на вас няма начин да ви хареса! Грандомания, високи сгради, лукс и пясък“. Те не знаеха, че ние двамата и в центъра на локва да седим, в средата на селска улица, ще ни бъде пак хубаво.

За лукса… вярно, че аз съм малко Жорж Санд, а Жоро е с асцедент Лъв и някъде по средата се събира отношението ни към лукса. Ами има всичко – едно ламборджини, което Европа още не е виждала, беше на паркинг пред хотел; в другия край хората си се возиха в метрото и прекачваха мотриси, бързащи като за последно. За високите сгради… Някои виждат в тях грандомания. Ние видяхме архитектура и инженерен инат или мисъл да качиш вода до 828 метра или до последния етаж. С две думи, които няма да са „харесваме Дубай“… Нашите са всъщност пет думи: „Ще се върнем за още“. Ама някой ден, сега не.

Винаги сме честни в нашите разкази. Първата среща с Дубай ни угаси ентусиазма толкова бързо, колкото любопитно и палаво дете гаси фитила на запалена свещ. Аз продължавах да размишлявам над всички предстоящи часове в две основни дейности – ходя на слънце, крия се от слънце. Излязох от този филм бързо, когато се дадох на привичките, слях се с атмосферата, потопих се във вкусовете и в цветовете на Дубай. Един много различен град. Много различен. Георги беше спокоен. След като извикаха само него на рецепция (с двата ни паспорта), беше вече ясно, че ще ги приберем в едно шкафче… и в една стая.

Четири дни в Дубай се чувствахме сигурни и свободни; единствената забрана, която следвахме беше „без целувки и прегръдки“, и за ръце даже не се държахме. Нямахме излишни 250 до 5000 дирхама за солена, направо златна целувка. Обаче и това е малко преувеличено или пък е въпрос на късмет. Местните наистина имат право да се оплачат, ако се целувате безогледно, нарушавайки комфорта им и усещането за света. Официално тази грешна целувка може да доведе до връщане в страната, от която сте дошли. Незабавно връщане. Рядко се е случвало, но знаем ли какъв точно е вашият късмет. Ние бяхме близо един до друг във всички мигове, в които влизахме за кафе или бързо хапване в едно от заведенията за туристи, които по време на Рамадан са с витрини и прозорци, покрити с черни завеси (за да не се подлагат на изкушение всички, които са на пост и молитви).

~~~
Ден първи… Пристигаме късно вечерта в район с усилено строителство и много хотели. Пред нас е градската магистрала. Отзад, в далечината – ниско строителство и нови разкопани терени. Няма зелено дръвче, основен цвят – синьо на небето и охра на пясъка (за строителни цели). Районът е в развитие, проектът напредва и скоро ще има много палми. Чуваме шума от стотици коли, които за минута се разминават по шестте ленти само в едната посока. Чудим се двамата с Жорката и на автомобилите пред хотели и магазини, в които хора очевидно няма и не тръгват за никъде, но пък стоят с работещ двигател. После ще разберем, че това е заради климатика. Влизаш в колата и о, рай… 18 градуса. Гладни сме. Съвсем наблизо намираме ливански ресторант с #hashtag за име. Намираме се в район АлБарша. Навън е 33 градуса. Имаме гореща нощ.

Ден втори…

– Идваш ли с мен?
– Колко е часът, Жорка?
– 5.00!
– Ъ?
– Хайде! Хайде да си намерим нашите местенца, далеч от това жужене на коли и кранове. Аз ще снимам. Ти ще намериш история за разказване.

Почти съм изкушена. В другото „почти“ аз още спя, а после наготово отивам да видя всичко, което Георги е намерил в 33-те градуса в 5-тия час на сутринта. А и аз вече си имам история… Идваме в дни на Рамадан. От изгрев до залез не се яде и не се пие дори вода, пуши се на тайни места. Само от това мога да създам кратък и забавен текст как Георги калява характера си, понеже само кафето му е шест пъти дневно. И ако пропусне става нервен, колкото жена, на която не й стига заплатата за онези обувки to die for.

Ставам. Нали сайтът е „Червените кецки“, не е „Кецката“. Излизаме. Жорката се скрива някъде за една цигара време. Аз си полягвам на люлката във фоайето на хотела. Вземаме такси и пожелаваме шофьорът да ни заведе до Бурж Ал Араб. И когато пристигаме, скачаме с нетърпелива стъпка, готови за гледки и думи. Логически преценяваме, че след като хотелът, с формата на платноходка, е на всяка втора снимка от Дубай (знаете ги тези кадри, в които туристи държат върха на конструкцията)… и преценяваме, че сме близо до хипер популярната фототочка. Тц. Вървим по втория главен булевард „Jumeira Road” и търсим вход към плажната ивица. Хотелите се редят един след друг – страхотни градини, архитектурни бижута, ама това да не е Шкорпиловци и ей така да тичаме, и по цялата линия на брега да ни е безконечен вход към плажа. Накрая намираме едно входче и се изумяваме какво разстояние сме извървяли, защото Бурдж ал Араб вече сам е точка. Трябвало e да стигнем до Jumeira Open Beach, ама това не го срещаме никъде като упътване. И тогава осъзнаваме, че това място е много различно. Тук не можем да стигнем от т. А до т. Б в лежерна разходка, първо защото с вдигането на слънцето става по-тежко и второ, защото кой се разхожда по магистрали. Георги слага 16-те килограма фотообективи на гърба и примиренчески решаваме, че ще сме първите, които няма да се подпират за снимка на върха на единствения 7-звезден хотел в света. И тръгваме. Бавно и полека, почти слънчасали. Най-голямото богатство в багажа ни не бяха банските, които така и не ползвахме, а шаловете. Взехме дрехи от много лека материя, които да покриват повече от тялото плюс шалове.

~~~

Стигаме до комплекс в стар арабски стил с красиви прозорци като в приказка за Аладин и с много канали. По-късно откриваме, че това е арабската Венеция със същите лодки и с пет километра изкуствено направени канали. Една от любимите атракции за туриста е Мадина Джумейра.

От там все направо по „Джумейра Роуд“ и покрай красивите порти на именията на шейхската фамилия. Първо сме решили да извървим пеша разстоянието до небостъргачите на Дубай Марина. Грешка. Не правете като нас. Илюзорна е представата „ей сега ще стигнем“. Вероятно така навремето бедуините са виждали оазис в пустинята. Самата гледка право към високите сгради, които в далечината пак изглеждат внушително, подвежда интуитиваната ни мярка за разстояние. Хващаме такси. Нашият шофьор е Али, пристигнал е в Дубай от Пакистан преди 8 месеца, щастлив с избора да бъде тук. Улеснява ни с информацията, че такси можем да вземем пред всеки хотел или на Taxi Exit пред всеки мол. Спира ни в центъра на Дубай Марина и ни дава 15-тина минути да се огледаме. Идва вторият момент, в който вече знаем къде сме. Ние сме на място като никое друго. Не казваме още дали е хубаво място или не толкова. Сега ще ви издадем, че искаме да се върнем и да попътуваме в малките емирства: Фуджейра със скалистите пейзажи и Шарджа с културното влияние и 15 музея.

Али ни връща в хотела. Жоро пак се скрива за цигара време. Аз пак се люлея. Заменили сме жегата с 30- минутно разхлаждане във фоайето. После тръгваме с Криси и Алекс. И двамата живеят отдавна в Дубай. Занимават се с туризъм. „Много хора мислят за Дубай с всички рамки и предразсъдъци за арабския свят, а тук в много отношения е модерно, космополитно е и емирствата са своеобразно училище за толерантност. Толкова много етноси живеят на територията. В същото време е много спокойно, като престъпността е почти нулева. Законът е за всички и над всичко“, казва Алекс, докато шофира по мега булевард, свързващ отделните райони на града. Вярно не е за пешеходци, мислим си… И точно в това време Криси се намесва в мислите ни… „Ако обичате разходките, отидете в Даунтаун, където са Бурж Халифа и фонтаните на „Дубай мол“. Или на Дубай Марина се разходете. Романтично е там и особено вечер е много красиво.“ Ние сме романтични, значи ще отидем.

Пием вода и излизаме на улицата, където до залез си гладен и жаден. Не мрънкаш. И двамата с Георги пътуваме, съобразявайки се с живота на страната-домакин. Ето в Португалия що джинджа изпихме. Било е компенсаторно за Дубай. Още тогава е било написано, че ще се озовем в емирството по време на пост.

Качваме ескалаторите на паркинга и излизаме на нивото на земята… И това вече е нашият Дубай. Прилича на арт квартала в Пловдив. В земни цветове, сянка, която пада по тесните улички от две, една срещу друга, и еднакво високи къщи. Срещу 10 дирхама влизаме в Музей на кафето с мелнички от цял свят, с етиопски вкус, с истории за кафето в дати, с чаша арабско кафе и фурма в жест на гостоприемство. После влизаме в галерия, където има различни арт пространства… Дрехи, бижута, кафене, стаи за настаняване. Най-вкусната лимонада опитваме точно тук – в XVA. Lemon mint lemonade е с гъстота на сладолед, много свежа и силно ледена, срещу цената й в сметката пише „широко известната“. Имаме един вълшебен следобед в Бастакия* от едната страна на Крийк.

* Местното наследство може да бъде видяно в малкия и автентичен район Бастакия. Тук ще се разходите между старите къщи с вятърни кули – естествените климатици в миналото. Бастакия е арт кварталчето в Дубай. Името има ирански корен и идва от селището Бастак в Иран. Някои казват, че част от местното население е дошло от района на Бастак. Пътят на иранските кораби, акостирали на канала Крийк, ги е водил по тези земи. От друга страна пък историята, която свързва местното население с бедуините от пустинята, е изсечена дори на монетата от 1 дирхам в символа на бедуинското гостоприемство – това е традиционният арабски чайник „дала“.

Вечерта сме на входа на „Дубай мол“. Не ни глобяват за дълго отлагана и неизтърпяна целувка. Влизаме в най-големия мол в света. В Дубай нощта свети ярко. Небостъргачи, молове, улици, коли. Красиво е. Милиони диодни светлини опасват целия град и го превръщат в светещ бранд. Само в Бастакия светлината е от фенерите. Само по пазарите светлината е от лампите. Там и духът е друг. Излиза от дала.

В „Дубай мол“ не се качваме на Бурж Халифа. Изобщо не следваме тълпата. Намираме си страхотно място на терасата към магазина на Apple и гледаме танцуващите фонтани. Не знам как може Дубай да не бъде харесван. Всичко тук, което зашеметява с мащаб и впечатлява с визия, е продукт на стратегия, човешко мислене и труд, на таланта на най-добрите архитекти от водещи страни в индустрията, и на висотата в инженерната мисъл. Пеещи фонтани. Фонтани, които танцуват. Мисля си каква визия има човек, променил за 40 години това място; свалил Дубай от камила в пустинята, за да го качи в лимузина; да го изведе от палатката на бедуин и да го качи за две минути с най-бързия асансьор до върха на най-високата сграда в света. Арабска държава, в която шейхът приветства прогреса и в същото време се е погрижил да не се сбъдне пророчеството от Голямата книга, според което там, където започнат високите сгради, там ще свърши религията. Дори само този контраст си струва да се усети.

И ако Бастакия остава любимото ни място с романтичната атмосфера и скрития разказ за ловците на перли, то сафарито в Лабаб ни взе акъла. Това е топ преживяване. В някакъв момент колата е на две гуми на ръба на висока дюна, земята „плува“, шофьорът е укротител на пясъците. Пуснал си е арабска музика и разказва за рода си. Питам го колко жени има. Казва ми „Две!“. Питам как се обичат две жени. Той се усмихва. „С едно сърце“, сама си отговарям. По-късно ще чуем друг разказ за многоженството, свързано повече с минала история и по-малко с религия. В миналото, когато мъжете загивали във войни, трябвало някой да се грижи за жената, а тази грижа е имал мъжът. Много жени останали без мъже. И някой трябвало да се грижи за тях. Многоженството е грижа, неслучайно на всички жени се полага по равно… Имот, кола, пари и внимание. По равно. И все пак първата жена е първа сред равни, защото тя дава съгласие за всяка следваща съперница. Петък е почивен ден в Дубай. Ден на рода и семейството. Не смея да питам шофьора на джипа в пустинята с кого точно е в петък. Оставам озадачена.

Ден следващ… На пазар сме.
Али е момчето от магазина за подправки на един от трите популярни сука (пазари) в старата част на Дубай. Двата – за злато и за подправки са в Дейра, а този за платове – в Бур Дубай.
Али ни спира с усмивката си. Тази, която не е само на лицето, а в жестове, в поглед. Продава подправки със същия ентусиазъм, с който водещ на аукцион води търговска сделка. Качествата му на търговец оценяваме с това, че успява да продаде дузина подправки на двама като нас, които не се славим със страстно отдаване на готвенето.
„О, не е за готвене. Това е за лоши очи“, казва Али и остава изненадан от желанието да вземем розов пипер, за да подсилваме вкуса на коктейлите. После започваме да мислим, че това, което прилича на пипер, е някакъв лек за очни болежки. Не било това.
„Има хора с лош поглед, които могат да причиняват вреди. И когато ви срещне ето такъв поглед, вземате няколко зрънца и ги слагате в свещта. Те изгарят. Изгаря и лошото, което някой ви е помислил“, продължава Али.
– Твоето момиче готви ли вкусно?
– Много вкусно. – казва Жорката.
– Да, да… И аз така предположих – смее се Али и приятелски потупва Георги по коремчето.

Тръгваме си с три сушени лимона, розов пипер, чай и шафран. Цената на килограм шафран на пазара в Бур Дубай е между 20 хиляди и 30 хиляди дирхама. От Али научаваме много за тази скъпа подправка, включително как да овкусим ориза с нея. Показва ни четири кутии – от първо качество до четвърто. Слага нашия шафран в позлатена кутийка, черпи ни с фурми и ни показва магия с ментолови зрънца. От дима, който се разнася в магазинчето и влиза в носовете ни, сме защитени от настинка поне до края на лятото.

Али е от Иран. Пристига в Дубай преди година. Идва, за да работи за по-голяма заплата. Споделя, че в Иран е красиво и трябва един ден да отидем. Али колекционира банкноти. Тази, която ние му оставяме, ще сложи до румънската лея.

Сега мислим и си говорим за хората… За колорита, който създават за един град. Колорит на душата, не на етноса или на религията.
А Дубай… Дубай ни изумява с уникалността, която човекът притежава в инженерна мисъл, архитектурна визия и представа за бъдещето. В Дубай вече са в бъдещето. Заедно с Абу Даби подготвят за изпълнение един от най-големите си проекти в инфраструктурата и са дали трасе за изпълнение на Hyperloop (свръхзвуков влак на Илон Мъск). С него ще са нужни само 12 минути за 125-те километра от Абу Даби до Дубай при скорост на движение 1200 км/ч.
В Дубай вече знаят как ще изглежда града през 2050 г. и са посветили кратък филм на своята мечта за бъдещето. Тя може да бъде видяна в „Рамката“ на Дубай – огромна конструкция, рамкирала връзката между минало и бъдеще; поставена между старата и новата част на Дубай.

Най-романтичното ни преживяване остава разходката в Дубай Марина, по залез с галера и с вкусове от арабския свят. По време на вечерята опитваме много кебап, шаварма и едни малки десертни топчета от пържено тесто, сиропирани с много захар и мляко.

Ден четвърти…
На следващия ден се събуждаме с разговор, достоен за виц…
– Искам да отидем на плаж… (проверявам колко силна и безусловна е любовта на Жоро).
– Не искаш! (обича ме, не желае да прегрея.)

Час по-късно слагаме шаловете, обличаме дългите ленени ризи и скачаме в автобуса за Абу Даби. Бялата джамия е истински шедьовър. Архитектурен образец на арабския свят, строен в детайла на историята: арките следват фазите на луната, колоните – 1096 на брой, приличат на финиковите палми в Абу Даби, които в основаването на града са 1200. Бижу с името на шейх Зайед – първият президент на ОАЕ и емирът, обявил петрола за национално богатство.

10 години продължава изграждането на Бялата джамия, а година след първата молитва в нея, през 2008-ма тя е открита и за туристи. В голямата зала е постлан най-големият килим в света – 2400 кв. м. и е окачен най-големият полилей в джамия в света – 12 тона, с диаметър 10 метра и украсен с най-скъпите кристали „Сваровски“.
Освен забележителен туристически обект, джамията „Шейх Зайед“ е действащ религиозен храм. Мнозина я наричат „най-гостоприемната джамия“.

При регистрация на посещението, ако носите в себе си червило, парфюм, цигари, запалка… ще бъдат конфискувани.

Абу Даби е много по-зелен от Дубай. В града има 20 парка. Покойният шейх Зайед, превърнал пустинята в райска градина, е носител на две високи признания за екология, като едното му е присъдено посмъртно.

В Абу Даби финиковата палма си е направо с национално значение заедно със сокола.

~~~

Дали ще ви хареса в Дубай… Не знаем. Това първо зависи с кого пътувате. И в същата степен зависи дали имате разбиране към различията. Ние не само ги разбираме, ние често ги прегръщаме. В един такъв миг на приемане влизаме в тъмна кабина и излизаме в обая и в кандура. Досега винаги са ни споделяли, че приличаме на италианци. Сега фотографът тихичко прошепна „машалла“. Поздрави от Адхадиат Риадиат Хамра (т. е. от Червените кецки)

Пътувайте… Навсякъде, където слънцето изгрява и залязва, защото така в живота между вдигането и падането на слънцето, ще намерите място, което не прилича на никое друго по света. Защо ние обичаме да пътуваме… Защото ни е интересен светът на хората, а местата са само посока в него.

Любопитни факти за Дубай и Абу Даби…
° От 195 регистрирани националности в света, 165 са представени на територията на ОАЕ със седемте емирства: Абу Даби, Дубай, Аджман, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа.
° Дубай е градът с най-голямо текучество в света.
° Първото заселване на Дубай става в района на Бур Дубай, където днес е Бастакия. Населението е било от 1200 жители.
° Уловът на перли е бил основният поминък до началото на 20-ти век. После Япония започва да добива естествени перли в изкуствени ферми. Затова днес местните казват: „Когато Господ ни взе перлите, ни даде петрола“.
° 1966 г. поставя началото на ерата „след петрола“.
° Опитайте вкуса на Дубай в умали – десерт, подобен на попара или в карак – арабска напитка от запарени във вода листа черен чай, смесени с подсладено кондензирано мляко.
° За Експо 2020 ще е готов Музеят на бъдещето. С овална форма и дупка в средата, той създава връзката между земята и небето и сочи към неизвестното. Прозорците му са арабски думи от Свещената книга.
° Дубай Марина е вдигнат от нищото за по-малко от 10 години.
° В Дубай предстои да се завърти най-високото виенско колело в света – 240 м.
° Пет от десетте най-високи хотела в света се намират в Дубай.
° 10 метра в секунда е скоростта на асансьора в Бурж Халифа или точно една минута до 124-тия етаж.
° 1600 м позлата има в Бурдж ал Араб, първият седемзвезден хотел в света.
° 11 млн литра вода е вместимостта на аквариума в хотел „Атлантис“.
° Малък номер на регистрационния номер на колата – голямо богатство. Номер 1 кара шейхът.
° На територията на Дубай най-високият слънцезащитен фактор е 110-ти.

Полезно в Дубай…
Ние не бяхме на плаж, признаваме. Ето обаче какво научихме: На „Палм Джумейра“ е The Point, от който се разкрива гледка към най-големия хотел в града – „Атлантис“. JBR e плажът на Дубай Марина. Душът там е 5 дирхама за минута и има вход от 180 дирхама (90 лв.). Jumeira open beach е широк и със свободен достъп, но без душове.
Всички таксита в Дубай са държавни, жълти (към кремаво) са и имат различно оцветен покрив. Минималната такса, която е задължително да платите, дори и апаратът да показва по-малко, е 12 дирхама.

Ами това е! В Дубай е сигурно, че все нещо ще привлече вниманието ви и ще срещнете поне един мъж с име Али.