Обидуш с вкус на вишна

03.05.2019

Ако вече си пристигнал в Лисабон и можеш да отделиш един цял ден в пътуване извън столицата… Ако шумът на вълните и свободата на вятъра те прави по-смел. .. Ако имаш желание да избягаш и да забравиш в спокойствието на едно старо градче в бяло, синьо, жълто и червено… Ако си пристрастен към шоколад и вишни… Ако харесваш да поглеждаш света отвисоко и да ти е нашироко… Препоръчваме ти маршрута на „Кецките“. Любопитството ни го избра, докато се наслаждавахме на спомена за миналите дни в португалската столица и си разказвахме очакванията за Сао Мигел – най-големият остров от групата на Азорите.

~~~

Събудихме се в 7.00 сутринта, а Алфама още спеше, слънцето се оглеждаше във високите прозорци на къщите. Panteao Nacional de Santa Engracia все още беше затворена, но няколко бегачи тичаха нагоре-надолу по стълбите, а ние си мързелувахме в приятното усещане на щастие – тихо, спокойно, споделено между двама ни и един спящ квартал. И тогава таксито дойде. Отново ползвахме Uber. Беше ни избрал симпатичен и разговорлив шофьор, в километрите до летището ни разказа разликата във вкусовете на континентална Португалия и там, където щяхме да бъдем само след ден – Азорите. Предупреди ни за времето, което може да бъде всякакво и „нищо общо“ със синоптичната прогноза и сподели колко топли са хората на Сао Мигел. На „Портела“ взехме кола под наем с предварителна резервация от Budget. Получихме перфектно обслужване и добри условия за нисък депозит срещу висока застраховка. По време на цялото пътуване ни припознаваха с италианци, тръгнали на меден месец. Време беше да се свържем истински с Италия. Колата ни… италианска, точно каквато си я пожелахме без думи. Fial 500X – голяма, комфортна, бърза. За 24 часа наем платихме 72 евро с включени магистрални такси, навигация и най-високата застраховка на пътници и автомобил. Гаранционният депозит от 75 евро ни беше върнат три дни след като оставихме колата обратно на паркинга.

Въведохме Obidos и потеглихме.

Първо зареждаме Bliss, най-любимата ни група за път. С нея започна и първата ни среща преди по-малко от година.

~~~

Обидуш е живописно градче на 84 километра, северозападно от Лисабон. В съвременната му част има много книжарници, а старата му част, обособена като туристическа и културна забележителност, някога е била сърцето на селото. Тук вкусът на джинджиня е най-автентичен. Обидуш е под егидата на Юнеско и всеки ден е посещаван от туристи, който пристигат от различни точки на света. Пътят дотам е само по магистрала. Красиво е.

Обидуш е принадлежал на португалските кралици. Старата му част е заобиколена от крепостна стена, оградила градче в градчето. Открихме малки магазинчета за сувенири, стара винарна, белосани къщи със сини врати и червени прозорците, много цветя и джинджа – и натурална с чист вкус на вишна, и смесена с шоколад. Местните разказват, че именно бабите от Обудиш първи са направили ликьора от вишни, който впоследствие се превръща в традиционна португалска напитка. Джинджа има едва ли не културно-историческо значение, толкова е ценена. Взехме две шоколадови чашки от Адреана и влязохме във вътрешността на старата част.

Обиколихме всички тесни улички и обядвахме в уютно и спретнато ресторантче, където научихме още нещо за Португалия, важно за туриста. Когато седнете в ресторант, ще ви донесат комплимент от заведението. На много места това са прясно изпечени хлебчета, характерно португалско сирене с нестандартен и натрапчив вкус, кубчета пастет и масло, може и маслини. Комплиментът понякога се заплаща и цената му варира от 3 до 5 евро. В Обидуш например той добави към сметката ни близо 11 евро.

След като обядвахме, намерихме пекарна на традиционни тестени сладкиши, един от друг по апетитни. Пекарната беше малка и чаровна в земни цветове и дървени легени като нашите нощви. Всичко в Capinha de Obidos се меси на ръка и се пече в пещ на дърва. Пекарната е точно до стълбите към площада с бъчвите и едно огромно дърво. Традицията на Capinha е в рецепти, които по празници се споделяли между семействата в рода. Същите се пазят от 1883-та до днес.

Точно три часа ни стигнаха за Обидуш. Можехме да останем и за по-дълго, но продължихме към западния бряг. Така маршрутът ни в края на деня изглеждаше така: Лисабон – Обидуш – Пениче – Синтра – Кабу да Рока – Лисабон. Ако ни питате дали си заслужаваше… О, да. Същият маршрут можем да повторим няколко пъти. Открива спиращи дъха гледки към океана, води към един от най-красивите обекти на световното културно наследство и ни включва в общността на хората, които обичат вятъра и неговата география, в случая Кабу да Рока. Носът е най-западната точка на Европа. Силен вятър, див бряг, свобода и небе, в което можеш да си създадеш собствен хоризонт от неограничени възможности. Ние така го усетихме.
От Пениче до Кабу да Рока (като минахме за много кратко и край замъка Пена) излязохме на три различни плажа – широки и дълги пясъчни ивици, недокоснати, пазени. Природата не е задушена от бетон. няма найлон или цигарени угарки. И не е от сезона, в Португалия е чисто.

Peniche – Praia Limpa – Freguesia da Carvoeira – Cabo da Roca