Отбивки #1

27.01.2019

В “Червените кецки” ще водим поредица от кратки пътеписи за местата, до които може да се стигне с едно отбиване от главния път. Места, които не са основна дестинация в пътуването ни, но това не пречи да спечелят място в списъка на “задължителните”.

Геопарк “Искър – Панега.
На час път е от София с много силна зен енергия. Вдигаме и двете си ръце в подкрепа на поне двучасова спирка в района, по време на която мигът “тук и сега” ще приемете като център на вътрешната си вселена. Толкова е успокояващо. По протежението на цялата екопътека се разкрива разкошна гледка. Зеленият цвят рязко ни стана любим.

Водопад Скока над Тетевен.
Ние бяхме в Рибарица за обяд. Обичаме комплекс “Стара Рибарица” почти в края на селото и не пропускаме в менюто т.нар. мешавица, сготвена от няколко вида месо. Каквото и да си поръчате тук, ще си тръгнете гладни за времето, в което да се върнете отново. И ще си тръгнете сити. Всичко е много вкусно. Ние харесваме също и техния миш-маш. Ароматен, порция за двама и зелени подправки от градината. Тръгнахме си за София през Тетевен и пак с онази искра в погледа Георги сви нагоре към планината. Оставихме колата на паркинга в началото на екопътеката към Скока. Не мога да опиша впечатленията си от всички нюанси на зеленото, което видях тук, мога единствено да кажа, че тук физически усетих какво е свежест. Вървяхме през пътека, която е лека за преход, имах усещането, че кръвта в тялото ми се заменя с чист въздух, какъвто не си спомням да съм дишала отдавна. Силно природно лечение. Водопадът не носи някакъв могъщ рев, но пътят до него си струва всяка крачка.

Гераница.
Когато сте в района на Смолян и стигнете до с. Смилян, качете се и по-нагоре до с. Арда. След това още нагоре до края на пътя в гората и на три минути пешеходно разстояние от границата, където започва Гърция. “Гераница” е приказка като тези за “Маша и мечока”. С къща в сърцето на гората, някога била ловна хижа, с малки дървени столчета, кошери в единия край. Добавяме автентична рецепта за родопски пататник, уханно сладко от малки горски плодове и домашен сок. Менюто е добро и най-хубавото в него е, че се приготвя с любовта на хижарите, които посрещат всеки гост така, сякаш е чакан в семейството. В двора на “Гераница” има интересни люлки и дървена конструкция, приличаща на някакъв стар прототип на виенско колело. “Живей, докато си млад” е изписано на дървото, за да напомня какво шепне природата на човека. На входа на хижата има 600 –годишен бук с малка веранда в короната му. Там е място за среща на влюбени. Правилно изберете с кого да пътувате до “Гераница”, защото можете да си тръгнете и влюбени. Букът ви очаква. По-гостоприемни от него са стопаните на хижата.

Манастирът над Гложене.
Качихме се до Гложенския манастир “Св. Георги” в средата на есента. И това направи пътуването ни красиво в най-топлите цветове на сезона, но и някак тъжно в застиналия живот на светата обител. Не можем обаче да го пропуснем по същата причина, в която събрахме останалите три посоки в този пътепис. И тук е много красиво и различно красиво. На паркинга, където ще спрете преди да се качите до Гложенския манастир, приказлива и усмихната жена продава малки икони, плетени на една кука малки покривки и бурканчета шарена сол – пак малки. Обаче и те като малките икони с израз на желание за голяма вяра (кой в каквото има нужда)… те имат друга сила. Лечебна, съживителна, създаваща. Наедно с десетките билки и солта, пазят при съставките биле за любов. Не знам колко силно и истинско е действието му. Ние у дома солим всичко с нея, но пък с Георги се познаваме преди Гложене и любовта ни никога не е била малка. С няколко думи… И сол да е, за любов ли е, вземайте я.
Бъдете здрави и бъдете любими.