Рибарникът

22.08.2019

Беше петък. Ден с обещание за изненада без посока и с неизвестни за мен. Петък си е ден преди събота, в която пътуванията на кецките започват с “Къде отиваме, Жорка?!”, а той обичайно ме поглежда и мълчаливо повтаря „Потърпи малко. Няма нищо да издам“.

~~~

Събота е. Въображението ми, през цялата предна нощ, е създавало сънища до местата „изненада“. Споделяме набързо първата чаша с кафе и вече сме в колата. Минаваме в “край” на София и скоро след това стигаме табелата при входа на Перник. И тогава наистина се усещам много, даже безкрайно изненадана. Обаче продължаваме. По пътя се зареждат картини, които Георги нарича десктоп пейзажи. Красота. И страхотно небе ни се пада в тази събота. Синьо, колкото лазура на море.

~~~

Този край ми се струва познат. Бързо си спомням и най-малката подробност за есента на 2014-та, в която кракът ми стъпи в Трънско за първи път. Тогава бях в следите на родова история от 1883-та, с чийто разказ бях ангажирана като разказвач на истории, търсач на факти и дългогодишен журналист. И днес тя стои в компютъра в папка 1. Първият ми проект в свободата сама да си определям времето за работа.

Когато Георги ми обещава изненада в събота, с нищо не свързвам завръщане в Трънския край. Там навремето срещнах цитат по книга на Щастливеца… “Живописта на покрайнината ни изненадваше; това е един вид Българска Швейцария”. И сега е запазен.

Преди пет години, когато обикалях района сама и се рових в църковния архив, за да събера един род в запазените дати на живота им през кръщелни и т.н., стигнах и до Ждрелото на Ерма. Само стигнах. Не влязох в сърцето му. Бързах да се прибирам към Варна. Тогава мислех, че плановете си ги правя аз. Сега съм убедена, че във вселенския план е трябвало да видя най-красивото ждрело на река с … Георги.

Червените ни кецки обичат шума на листата, хладното в горската пътека, високото на моста и да бърза водата. И непознати места също. И всичко си намираме в тази Трънска събота. От ждрелото се качваме до беседката и там решаваме да продължим. Понеже сме все гладни, изкушени сме от „Рибарник“. По тази табела тръгваме като деца след трохи, пуснати в следа на изгубена пътека. Вървим около 40 минути на бавен ход през гора, минаваме и през пещерен тунел. Спускаме се в някакъв момент надолу и ни се разкрива сгушена махала. Табелата “Рибарник” продължава да изкушава кулинарните ни фантазии или по-скоро глад. Не си представяме да ядем кит, ясно е, че ще бъде пъстърва. От Георги слушам “печена рибка” толкова пъти, колкото аз казвам плаж, когато съм в почивен ден. Много пъти.

Минаваме по пътя, а край него остават стари къщи, някои изоставени в сцена на стоп кадър, в която двойка споделя една маса… на карти, на вечеря, на джанкова ракия. Много джанки има в тази махала. Необрани. И около тях на печена риба ухае.

Рибарникът е накрая на махалата в ниското на пътя. Можем и да продължим по екопътеката до горещия извор на с. Банкя, но свиваме вляво и тръгваме към голямата шатра, разпъната между две каравани и няколко кошера. Рибарникът.

Георги намира маса, а аз уж да си измия ръцете, се заплесвам в приказки и в среща със снахата на собственика. Запознанство на мивката. И се заговаряме за селата в този край, някои разделени от билото на планината. После чичо Петър ми разказва, че тази Богойна преди Ньойския договор е била една от петте махали на село Петачинци. Французи теглили границата, отвъд която четири махали останали в Сръбско. Петър направил Рибарника преди 7 години с още няколко мъже от ловната дружинка. Днес развива мястото заедно със сина си и това е семейно занимание. Всички са ангажирани и си личи. Усмихнати са. Рибата е много вкусна, поръсена е с трънска шарена сол. Пекат много вкусни питки, както и картофи в жар.

Решаваме да се върнем по същия път, но чичо Петър сърдечно ни съветва да тръгнем по втората екопътека, която обикаля района от срещуположния край и затваря кръга до Ждрелото на Ерма. В този съвет пред очите ни се откриват широки гледки.

Връщаме се при колата след 50 минути ходене из горски пътеки и леко изкачване в планината. После и до Врабчанския водопад отиваме, в Гребен планина. Въпреки малката си площ, останала в България, тук тя предлага красиви забележителности – върхове Стакьов камик и Драговското врело, малки пещери и водопади. От тук могат да се направят и няколко прехода, прекрасно указани в няколко различни като трудност маршрути.

От Трънско си вземаме сладко от люти чушлета, мед от коприва и домашен сок. И всичко е за здраве. И за закуска в събота.