Свещена долина
27.01.2019
Когато решихме да намерим в един обяд повод за пътуване, само Георги знаеше къде отиваме. Познавам го по искрата в погледа, подсказваща че ще покаже нещо ново за мен и с древна история. Преди години, за около 7 месеца, пътувах в различни инфотурове до малко познати за туристите места, впечатляващи с традиции, митични истории и уникално красива природа. Затова сега, когато Жоро успее да ме изненада, е много доволен. Обожавам да пътувам, за да пием кафе или да хапваме супа на 200 км от дома. Няма по приятно занимание извън рутината на делничното ежедневие. В онзи ден тръгнахме заради обяда с рибена чорба в крайдунавския ресторант “Сладост” в Силистра. За първа спирка обаче свихме при табелата за Баджалията на около 30 км преди областния град. Местността е известна с история за древни ритуали, датирани преди 2500 г. И ако е трудно да си представим жреческия култ към Залмоксис, няма как да не погълнем с поглед девствената природа около скалния комплекс. Или по-скоро тя да ни погълне.
Как стигнахме там… Тръгнахме от Варна по главния път за Силистра и около 30 км преди града отбихме за Баджалията при с. Стрелково. От първокласния път до подножието на пещерите ще пътувате по черен, но добър път. Има указателни и информационни табла, освен това има къде да оставите колата и да разпънете оборудване за пълен дневен отдих. Поляната не е малка, не е и една. Има гора, в сянката на която ще се скриете от слънцето. Има и беседка. Горе до пещерата, дала името на цялата местност, се стига по обезопасено стълбище. Ако обичате разходката по екопътеки, районът наистина ще ви хареса. Преди време той е включен в списък за развитие на слабо популярни туристически обекти, обединени в проект “Скрито пред погледа”. Това име отива много на долината по изсъхналото поречие на някогашната река Табан. Днес сухото й корито разделя общините Кайнарджа и Алфатар.
Долината на Залмоксис… Скрита пред погледа тя разказва предание за един обикновен тракиец и роб на философа Питагор, признат след това за жрец, когото гетите обожествявали и признавали за бог с могъщество, близко до това на Зевс.
Тракийското светилище на Залмоксис е запазило скални храмове, олтари за култови ритуали, подземни галерии и ями, разкрити от археолозите през последните години. Смята се, че пещата Баджалията е центърът на тракийското светилище.
Според преданието Залмоксис бил най-обикновен тракиец от племето гети, слязъл при боговете през отвор в скалите. Когато се върнал след три години, всички повярвали, че идва от отвъдния свят. Той носил познанието за “другия” свят и вярвал, че последният дъх на тялото е преминаването на душата към безсмъртие. Легендата разказва, че веднъж годишно Залмоксис се връщал при племето си, за да чуе какви желания има. В деня на пролетното равноденствие най-смелият от гетите се хвърлял от жертвен камък към място, където го очаквал Залмоксис. Ние не сме изследователи на митове, но сме търсачи на енергия, а това място със сигурност има своя и тя е силна. Обичаме местата с ненарушима хармония и с обширна гледка. Ако в нашия смисъл на пътуване откривате нещо от своя стил на пътешествие, пожелаваме ви лек път на север. Така и така ще бъдете близо до Силистра, подарете си обяд в ресторанта, в който ние избираме рибена чорба. Градският парк е много красив, гледа към Дунав и осигурява достъп до археологически артефакти.
Към Варна тръгнахме привечер в час, планиран от Жоро за още една изненада. По черен път през нивите, стигнахме до непознати за мен разкопки на още по-непознато светилище в средата на нищото. Чакаха ни два стола и залязващо слънце. Ей така го разбрах заника на слънцето – то се прибира в портата между два свята – дневен и нощен, докато зад нас наднича тайна история. И мястото е тайна. Аз поне не знам как да го разкажа. Видях само ниви и нито една табела. Ако имаше табела, на нея трябваше да бъде написано “Където Слънцето залязва!”
