Сао Мигел в осем любими посоки
12.05.2019
Casa Santa прилича на приказна къща. Със стени от вулканичен камък. Със слънце, вградено в пода на банята. С дървени сини капаци и декоративен шарен петел на входната врата. С градина, в която за всяко растение има табелка, както в ботаническа градина, с пейки и маси в двата ъгъла на двора и с арка от рози. С камина. С фамилна история от 1919 г. и с телефонна централа, почти от същото време. Когато влязохме, точно срещу вратата открихме пет керамични църкви – близки в черно-бялата си шарка и много различни във входа. За четири дни открихме в реален размер всички църкви от декорацията на Casa Santa… в четирите края на острова. И още по-силно усетихме колко специален е домът на Франциско и Тамара. Не е обикновено място за настаняване, а малка история за голям остров. За най-големия на Азорите. Сао Мигел.
5 eвро. Толкова „струва“ входът към история, която започва преди 114 година в центъра на Понта Делгада – основният град на Сао Мигел. 5 евро е голямото парче шоколадов кейк и чашата капучино, които поделяме с Георги (обичаме да създаваме общи тайни и затова винаги чашата на масата е за двама ни). Или нямаме тайни или обичаме да ги разказваме един на друг.
~~~
Пристигаме в Louvre Mihaelense, в девет сутринта градът още е сънлив. Никой не бърза. Продавачите подреждат рафтове, на пазара ананасовите „пирамиди“ се множат, на тезгяха съседи пият кафе в малки чашки и говорят на език, толкова топъл като пролетна поезия. Поръчваме ананас и докато собственикът на магазина (нещо като хоремаг) почиства и реже плода на парченца, другите ни гледат с нескрито любопитство. Мислят ни за младоженци. Освен това картинка на двойка, в която тя „не се вижда от земята“, а той може да „пипне небето“, сигурно е очарователна отстрани. Както и да е… Ние сме си свикнали. Азорският ананас е много интересен като вкус. „Закръглен“ е и има повече киселинност и свежест.
Шивашкият цех работи няколко кратки години и мястото отново остава тихо зад заключени врати. В паяжините и шкафчетата историята остава цяла. След 15 години предприемач от континентална Португалия идва в Понта Делгада и „осиновява“ историята на фамилия Карозо. И я уважава. Днес Louvre Mihaelense има същото сърце, но то вече тупти за шоколадов кейк. Сладък Лувър. Много вкусен. С три времена – минало, настояще и бъдеще.
Louvre Mihaelense е едно от седемте места, които ни препоръчва Франциско, за да преживеем Сао Мигел такъв, какъвто той го обича.
§ Другите шест:
Разпускане в горещите извори Poca da Beija във Фурнаж. Входът за тях е 6 евро. Срещу допълнителни 2 евро можем да вземем хавлия, шкаф – за още 1 евро. Купуваме билетите и с печат на ръката вече ни е позволено, в рамките на същия ден, да излизаме и влизаме в комплекса колкото си пожелаем. Не се възползваме от тази мобилност. Час в гореща минерална вода ни е предостатъчно време. Водата е около 39 градуса, съблекалните са с по 6 кабинки за мъже и за жени, има душ. Около изворите е изключително красиво и дори изглежда екзотично. Басейните са „издълбани“ в естествен камък, диво е и ярко зелено. Общо 6 малки термални извора на открито с капацитет всеки да побере не повече от десетина души. Отделните зони са разделени от мостчета и водоскоци. Не го пропускайте, даже го повторете. Съветът, който местните задължително ще дадат, е „термален извор – да, но без да е сит стомахът“.
Веднага след минералния комплекс на Фурнаж сядаме при Тони. Ресторантът му е като местна туристическа забележителност. Само тук и с предварителна резервация за 12:30 или за 14:00 ч. може да се опита традионното за острова cozido. Ястието се приготвя в земята на Tera Nosra Parc. Заравя се и се задушава от топлината на геотермалните извори. Бавно, почти 9-часово, готвене под земята. Много туристи посещават парка, само за да наблюдават момента на изваждане на ястието от земята, което се случва около 12:00 – 12:30 ч. Ние нямаме това любопитство, затова спокойно чакаме при Тони. Козидо представлява бавно печено месо със зеленчуци, покрито със зелеви листа. Свинско, телешко и пилешко. Сред зеленчуците задължително присъства ямс – вид сладък картоф и пак „забележителност“ от разказа за Азори. Цената на порция, която е достатъчно количество за двама, е 14 евро. В ресторанта на Тони опитваме и morchela com ananas – другото ястие, препоръчвано в гастрономическото преживяване на Сао Мигел. Това е специфична наденичка, печена на грил. Каймата в нея е омесена от свинско месо, сварен ориз, лук и босилек. Изпечена е и сервирана върху грилован ананас. Цената на morchela com ananas е 10 евро. После вече я приготвяме сами в къщата на Франциско.
До Sete Cidades и трите гледки над градчето… Използваме времето в района и за обяд, като намираме едно непретенциозно, но изключително апетитно местенце, наречено Lagoa Azul. В бистрото се предлага обяд в пакет с включени салати, риба, супи и основни ястия – всичко срещу 9 евро за възрастен и 4 евро за дете. Пакетът позволява да дегустирате от всичко в специално меню и никой не очаква да имате стила на гурме изследовател. Чиниите са много разляти.
А ако един ден вие тръгнете към Сао Мигел, къщата на Франциско и Тамара е на 15 километра от летището на Понта Делгада, също и на равно разстояние с кола от всичко, което ще оцените като забележително. Дори и само в нея да останете (за ден-два), това ще бъде най-красивото и романтично заселване в къща от басалто (черен вулканичен камък). И да ни изпратите картичка!