Wien

10.02.2019

Не обичам толкова много цитатите… Съществува известна опасност да започнем да живеем в тях, ако им отдаваме ненужен сантимент, свързан с лично преживян момент, детски спомен, последна надежда, утрешно желание. Има една метафора за малките крачки, които правят пътя голям. И със спомените е същото. Имаме малки спомени, които след години ни превръщат в големи. На 6 години, в една снежна вечер с вятър, виещ като хала, тичах бързо в крачките на моята майка. Желанието да съм редом с нея, да не изоставам в стъпчиците си, беше желание да приличам на нея. Дори имитирах походката й. Разстоянието от 800 метра тогава, до днес помня като любимо пътуване. Двете заедно. Татко даваше нощна смяна в химическия цех, батко беше при баба в извънучилищно време. Навън, освен зима, бе и социализъм. Пушен кашкавал продаваха само в „пети“ супер.

Вие се снежна буря, майка от студ не се бои, аз пък без мама не оставам. Решихме да тръгнем на зимна разходка и да се върнем за вечер с кашкавал, чиято доставка в магазина ми даваше същото усещане като банани в ден, различен от Нова година.

~~~

От три години организирам пътуване с моето дете в спомена на онази зимна и вкусна вечер. Само двете за 3-5 дни някъде с теми, които вълнуват само нас, със спомени, в които сме участвали и двете. И много обичам това момичешко време, в което е лесно да изоставя „понякога досадно напомнящата майка“ и да бъда приятел, смеещ се на детски смешки и вярващ безрезервно в детските думи. В нейните аз от нищо не се страхувам. Не се страхувам, когато в полунощ сме хванали последното вапорето от Бурано до Венеция; не се страхувам, когато сме изтървали и последния автобус и се е наложило да вървим дълго пеш до апартамента във Виена; не се страхувам, когато сме се оказали в нищото на път, някъде много преди Гардаленд.

Обожавам традицията да пътуваме заедно, която в една зимна нощ създадох отново спонтанно и без план. Този път за дъщеря ми. Скоро ще тръгнем за испанско селце… Когато ме попита защо точно село, замълчах си… Истината е, че точно за него никъде не открих история и това подпали страстта ми да търся усещане. Видях само една снимка и бях привлечена от цветовете й (обичам всички нюанси на „мляко с какао“). Помислих си „тъкмо аз ще напиша ред-два за мястото“. Все още продължавам да се чудя как ще стигнем до там.

За Виена… Защо избрах австрийската столица? Отговорът съвсем не е във виенското колело, на което така и не се качихме. Истината ме намери после, побрана в послание на арт кампания, организирана в Quartier Museums. Виена има култура. Това ни заведе в Австрия. И low cost полет също.

Когато пътувам с Ели, обръщам внимание на две-три малки неща. Апартаментът да е светъл, на близък ъгъл да има автентична и стара пекарна, да сме в широк център, което ни създава удобство да стигаме навсякъде за една спирка или в лежерен ход, като в същото време да осигурява тихи сутрини без суетата на туристическия център. В Сирмионе на езерото Гарда, в тишината на една утрин, слушахме собствениците на стари семейни ресторанти да подреждат масите и кухнята с песен. Във Виена в тихата сутрин се носеше аромат на топли кроасани от пекарната на ъгъла, където всяка събота и неделя закуската е със задължителна резервация. Пекарна, в която хората от квартала се познават и им харесва да се споделят в една усмивка и в думи на чаша топло еспресо. Ние така си тръгнахме от Виена. Хостът на апартамента, където бяхме отседнали през Airbnb, ни запази две места за последна виенска закуска. Съботна.

Когато пътуваме двете с Елица, задължително имаме поне една дестинация, до която да стигнем с метро. Там можем да уловим колорита на града (хората са цветовете от цялата картина). Аз съм журналист, а в работното си занимание в последните три години разказвам историята на хора през реализираните им идеи за бизнес. Много може да се разбере за човек от начина, по който прави бизнес. Много може да се разбере за един град от хората в метрото (как бързат или чакат за следващия влак, как четат, слушат, наблюдават).

Когато пътуваме, имаме нещо като сутрешен съвет. Предварително аз проучвам места, интересни за деца, но оставам без „водещ“ глас. Ели чете, търси в интернет любопитното за града и избира какво иска да видим в него заедно. После чертае маршрута сама. Няма възможност да ползва моята мобилна връзка, а тя почти винаги е без нет. Обикновено след всяко наше пътуване се прибираме с няколко изрисувани карти с отправни точки, тръгнали от google maps. Когато пътуваме по детски, нямаме списък-лист със задължителни неща. Другото ни установено правило се отнася за пазаруването. Във всичките три до пет дни имаме не повече от два часа, за да намерим онова, което погледът, сърцето и умът „виждат“ в едно и също време и на едно и също място. С това правило ограничихме всякакви драми с глагола „искам“. Заседяваме се по местните пазари.

Майка и дете на път обикновено са винаги гладни, защото апетитът им расте в различно време. Във Виена двете ни любими локации за храна се оказаха твърде различни като история, дух и вкус. Опитахме виетнамска храна в Ivy’s Pho на Mariahilfer Strasse. Пространството, където ще хапнете истинска виетнамска супа Фо е малко, уютно и в неонови цветове. Има точно една голяма маса за 7-8 човека в центъра и барплотове за около общо 10-тина души от двете страни. Вкусът е невероятен. Има нещо особено в храната на Азия, води те до състояние на утеха и пълна забрава на всичко, което е на сантиметър от чинията.

Много ни хареса и Demel на Kohlmarkt 14 с традиции в сладкарското изкуство от 1786-та. Историята на мястото е уникална. Мислех, че там ще опитаме прочутата торта Сахер, но я заменихме за виенски вурстчета. В „Демел“ не се влиза просто така. Ако не обичате да чакате ред, е удачно да резервите маса онлайн, дори и да е само за кафе. Стилът е рококо, обслужването прилича на дворцова порядка. Определено заслужава да бъде посетено.

За три дни във Виена успяхме да…

В първия ден се отправихме към двореца Шьонбрун, където срещу 49 евро получихме вход до много от залите и спалните на двореца, до Музея на каляските. Достъпът до красивите градини е свободен. Втори вход от порядъка на 5-7 евро платихме за градината с лабиринтите. Почти математичска ни се получи тази разходка. И доста забавна. В някакъв миг си помислих, че това ще е първото нещо, от което ще си тръгна, без да стигна края. По-забавно изгубване съм имала само в сънищата си. В двора на Шьонбрун е и Виенският зоопарк, в който останахме близо 4 часа. Бели мечки, свободно движещи се жирафи, тюлени, пингвини… Ако децата ви обичат животните, отделете си повече от половин ден и 20 евро за възрастен/10 евро за дете. Сайтът на зоокъта има добре организирана информация за публичния транспорт до мястото, както и интерактивна карта-план на всички сектори с животни. Любопитно е пространството, в което зад винилови завеси, е скрита пещера за прилепи. Минаваш отвъд завесата, става тъмно, не знаеш какво да очакваш, преместваш се леко и се озоваваш в „смог“ от прилепи, които летят навсякъде около теб. Разходката точно тук е истински предизвикателна. Ние не издържахме дълго и не преминахме.

Пратер във втория ден. Почти цял един достигане на най-високата точка на страх. Ние по средата вече бяхме укротили любопитството си. Поне разгледахме парка и размишлявахме за техническата и лудата мисъл, нужна на човек в изобретяването на съоръжение, което се върти във всякакви посоки със скоростта на болид. Трудно си тръгнахме от въжената люлка, която ни качи много нависоко и с 60 км/ч ни завъртя в 360-градусова панорама над Виена. Приказно!

В същия ден стигнахме до Quartier Museums. Звучи като „квартира“ за музейно изкуство в сърцето на града и на крачки от метростанция със същото име. Публичният транспорт във Виена изключително много подкрепя географската карта на туристическата обиколка, тъй като всяка станция на метрото носи името на популярен туристически обект.

Виенската опера, къщата на Хундертвасер, Музея на илюзиите и музей „Албертина“ включихме в целодневен тур. В последния ден влязохме в Испанското училище по езда и си угаждахме със сладости на Stefanplatz.

Виенската опера разгледахме, избирайки 45-минутен тур, като цената за него e 9 евро за възрастен/4 евро за дете. Малко любопитни цифри: 1000 служители, 250 евро за топ място в най-добрата ложа, 1000 кг. плат за червената завеса, извезана с копринени конци, три огромни сцени, които се движат една спрямо друга. Виенската опера прилича на съвършен часовников механизъм. Всяко движение в техническото осигуряване на сцената е свързано с друго.

„Албертина” бързо ни спечели със залата за Contemporary Art. Музеят се намира в сградата на дворец, пази богата колекция от световноизвестни графики и представя в отделна колекция творби на Пикасо и Моне. Просторни галерии, в които сядаш на пейка и земята спира да се върти, за да може спокойно да съзерцаваш света, видян от гении.

Хундертвасерхаус… „Това е къща, в която за първи път в историята човек и природа живеят заедно с равни права”. Общинска сграда, в която се отдават жилища под наем. Прилежащото кафене е страхотно и много пъстро местенци с чаши, направени от утайка на кафе; в него през монитор на стената и специално подготвен филм можете да направите виртуална разходка в къщата на Хундертвасер. Архитектът, популяризирал кривите линии, е казал: „… Казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата“. От кафенето си купихме рисувана карта на Виена (4 евро), в която всички забележитености са показани с рисувани графични елементи. От нея научихме маршрута до Испанското училище по езда.

Spanish riding school е в центъра на Виена и е част от комплекса на императорския дворец. Има 450-годишна история. Тук ще видите аристократите сред конете от породата Липизанер (Lipizzaner) – бели коне с висока стъпка и много силно тяло. Когато са малки, жребчетата от породата са тъмни на цвят, около 5-тата година започват да побеляват. През лятото повечето коне са във ваканция. Екскурзоводите в училището се шегуват, че лятото е време за романтични ваканции в зелените пасища на 100 км от Виена. Конете се връщат към активна дресировка в началото на септември. На седлото на всеки кон са изписани инициалите на родителите му, които пък си имат родословна фамилия. Режимът им следва строга и специфична програма, също и час за „фитнес“. Обучението на ездачите напомня на приказка за наследени традиции от минал дворцов живот. Има строги условия кой може да стане ездач: да владее немски до съвършенство и английски като втори език, да има навършени 16 години и спортни постижения в конния спорт, да е с идеален ръст около 170 см, да обича конете, за да изгради силна връзка с тях. Учениците по езда се одобряват от главния ездач, който живее в сградата на Испанското училище по езда. Залата и манежът, където се провеждат конни надбягвания и представления, отворени и за гостите на града, са с огромни размери – просторни и високи тераси и таван, кристални полилеи. Сватбени агенции организират тържества там, както и балове. Турът с екскурзовод е 18 евро, като цената за детския билет има почти 50 процента намаление.

„Границите, както и страхът, често са посто илюзия“. Музеят на илюзията на Herrengasse във Виена е едно от най-забавните места, в които се чувствах истински „събрана“ с Елица. Мога да го сложа на първо място сред всички атракции, които спечелиха и вниманието ни, и времето ни. В музея има богата колекция от играчки, с които можете заедно да тренирате логика, математика и търпение. Всички са изработени от дърво. Цената им варира от 7 до над 25 евро. И са страхотни.

Разказвам ли на Ели какво ще видим и с какво е любопитно мястото, което избираме? Не. Така тя се научи да търси историята за мястото сама и да наблюдава хората. Да можем да видим историята на хората, разказана в места, идеи, вкусове, е незаменим опит за годините, когато ще сме пораснали. И ако имаме възможността да се доближим до всичко това в детството, когато пораснем сами ще бъдем добри разказвачи на истории. Истории за места, истории за хората. Ето така показвам на Ели какво работя аз… пътувайки.

Хубаво ми е да търся пътя в разговор с хората, които са автентични за града. Ели засега предпочита картите. И затова сме хубав тандем. Досега не сме се изгубвали, въпреки възможностите, дадени от всички случайни обърквания в организацията на самото пътуване. Скоро приготвяме багажа за Испания. За едно селце на Палма прочетох „Ако имате малко време, пропуснете го“. От всички пет дни, един имаме на Палма. Ще отидем в Каймари.